Празници чудни
Месеци.mp3 (3,2 MB)
Една едничка си за мене, една едничка на света.
Само тебе аз обичам, само ти си в моята душа
Мама винаги ме кара да се чувствам специална. Мама има отговор на всичко.
Мама може да върши десет неща едновременно.В Мама има изобилие от Любов, и още по-голямо търпение.
Никой, никога не е работил повечеот мама.Мама като че ли има очи и на гърба си.
Мама винаги има време да слуша моите наивни песнички.Мама винаги ми помага в стремежа към мечтите ми.
Мама може да ме накара да се чувствам добре, когато никой друг не би могъл да го направи.
Мама винаги разбира истинският смисъл на думите ми.Мама може да превърне обикновенният ден в Празник.
Мама ме познава по-добре от всички.Мама има необикновенната дарба да ме кара да се чувствам обичана винаги.
Мама е причината, аз да съм тук - на този свят сега.Цветенце за теб - Мамо !
Освобождението на България се чества у нас, като Национален празник, на 3 март всяка година. Това е и датата, на която се подписва Санстефанският мирен договор.
Свищов е първият освободен град в България(27 юни 1877)На празника всяка година младежи плуват по река Дунав до съседната държава Румъния.
Опълченците на Шипка
Иван Вазов, 11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов, 11 август 1877
Съвсем скоро ще посрещнем с децата Баба Марта.
Предоставяме възможност да разгледате сценария за празника
СЦЕНАРИЙ
за посрещане на Баба Марта
1. Дете:
Мина зимата студена, Слънчо весел се задава
дойде Марта пременена, и на Марта обещава
дружно хванати в ръчички топли вечери в полята
ний посрещаме я всички. и цветенца за децата.
2. Водещ: Какво е месец март? Най-капризният и най-непостоянен месец на годината. Но той ни носи толкова много празници: кичим с мартенички ръцете си с пожеланието да сме живи и здрави и с надежда, че магията на вплетените бяло и червено ще ни предпазят от злини; с трепет подаряваме на мама саморъчно изработения подарък, често не особено красив, но с голяма стойност за нея. И най-вече – идването на пролетта. Защото тя ни кара заедно със зимните дрехи да свалим от раменете си тежестта на ежедневието и да се вгледаме в багрите и звуците около нас… Синият лазур на небето ни мами навън и неусетно у нас се ражда предчувствие за нещо ново, неочаквано и неизживяно.
Нека се насладим на този миг с нашите деца.
3. „Зимата, Пролетта и детето” – диалог /приложен по- долу/
/Участват 3 деца: едното е Пролетта, другото е Зимата, и Детето/
4. Песен: “Баба Марта”
5.Птиченца – презморчета /като диалог, разговарят по телефона дете и птиче/
Дете: - Ало! Ало! Бързайте, Славей: Още утре тръгваме
птиченца – презморчета! всички за родината!
Всичко е разцъфнало Поздрави от щъркела,
из градини, дворчета! коса и авлигата!
Рой мушици палави Идем, идем весели
бликат из тревицата… ний при дечурлигата!
Ало! Ало! Тръгвайте,
чакат ви дечицата!
6. Деца и щъркел /участват отново две деца;
„Щъркелът” има клюн, поставен върху козирката на шапката си/
Дете: Щърко шарен, щърко мил, Дете: А защо се, щърко драг,
я кажи ми где си бил? ти при нас завръщаш пак?
Щъркел: Мили, хубави деца Щъркел: Връщам се, дечица днес,
с чудно румени лица, с хубава, приятна вест –
да ви кажа где съм бил - скоро с песни и цветя
бях на гости чак при Нил! ще пристигне пролетта!
7. Песен:” Вранка”
8.”Пролетен венец” – драматизация /приложена е по-долу/
9. Песен:” Мартенички”
10. Драматизация: „Три сестрички” /приложена по-долу/
11.Песен”На зелената морава”
12.Пролет
Подир дотегналата зима Повяха топли ветровете,
пристигна пролетта любима. засмяно слънцето засвети,
Пристигна млада, пременена от всеки храст и клон, и стряха
с пола ливадено зелена, крилатите певци запяха,
с прозирна блуза от коприна развикаха се вън децата,
като разцъфнала градина заруменели от играта
с въздушна шапка на глава - и бръмна първата пчела:
небесна чиста синева. „Добре дошла! Добре дошла!”
13. “Ежово хоро”-
Зимата-диалог
Аз съм люта Баба Зима,
Всички плаши мойто име:
Дето пратя взор сърдит,
Духва вятър мразовит.
Който чуе моя глас,
Затреперва цял от мраз.
Щом си веждите намръщя,
Всеки бяга в свойта къща.
Пролетта
А пък аз съм пролетта.
Нося радост на света:
Дето мина зеленее,
Де погледна-слънце грее,
А усмивка дето пратя,
Там разцъфват и цветята.
Детето
Не плаши ме, Бабо Зимо,
И в тебе радост има.
Ами славните пързалки
За нас, палавниците малки?
Хайде, дайте си ръцете-
Аз обичам Ви идвете.
Пролет ли е или зима,
радост за децата има!
ПРОЛЕТЕН ВЕНЕЦ
драматизация
Участници: Разказвач, Кокиче, Минзухар, Теменужка, Момина сълза, Маргаритка, Мак, Метличина /всяко дете държи в ръка съответното цвете, може да е нарисувано на картон, да е като коронка на главата…/
Разказвач: Един ден полските цветя решили да изплетат венец на красавицата Пролет. Поканили гости от близки и далечни страни. Тоз час изскочил Слънчо и усмихнат разпилял лъчите си по полянката.
Кокиче: Моята завивка е снегът. Често подавам главата си навън, за да видя иде ли пролетта. И снегът ми се сърди: смята, че съм неблагодарно. Той не знае, че идната година пак ще се мушна на топличко под бялото му одеяло.
Минзухар: Аз съм приятел на всички овчари. Те най-рано изкарват своите овчици и ми се радват – защото в мене виждат пламъче от слънцето.
Теменужка: Аз приличам на пеперудките, но не мога да летя. Толкова съм радостна, че дойде пролетта. Минзухарко-братко, нека се хвана за тебе!
Момина сълза: Аз живея в горите. Те ме пазят и обичат, защото съм нежна, скромна и приятелка на чистотата. О, как искам да се вплета във вашия венец!
Незабравка: Ох, закъснях! Оглеждах в моите огледала – малките поточета. Те обещаха никога да не ме забравят.
Маргаритка: /носи чадърче/ Не ме е страх от дъжда, нито от слънцето! Спя на мек килим от зелени тревички. Живея щастливо и пея, защото много момиченца носят моето име. Без мен няма да стане хубав венец.
Мак: Мене ме обичат всички деца, защото им червя бузките. Аз крася поляните с моите знаменца. Като подухне вятър и ги разлюлее, те трептят като пламъчета.
Метличина: О, аз съм закъсняла! Но не можах да дойда по-рано, защото слушах думите на житните класове. Те ми разказваха приказка за хляба. Там сред тях е моят дом.
Разказвач: Цветята се хванали за ръце, завъртели весел танц и запели песен за топлото слънце, за синьото небе, за делените гори и за мирните трудолюбиви хора.
ТРИТЕ ПЕПЕРУДКИ
драматизация
Участват: Слънце, три пеперуди, бял крин, жълто лале, червен божур; деца с облаци в ръце
Трите пеперудки са клекнали, спят. Чува се музика /”Пробуждане”от Григ/. Слънцето се показва. Пеперудките се събуждат и започват да поправят дрешките си.
Бяла пеперудка: Вижте, вижте, слънцето е изгряло!
Жълта пеперудка: Да, колко е ярко! Вече е топло! Вчера видях нашите приятелки пчеличките. Те вече са излезли и търсят нектар по цветята.
Червена пеперудка: Сетих се! Днес е първият ден на пролетта! Да отидем на разходка! Да покажем новите си премени!
/трите сестрички тръгват с танцова стъпка под звуците на валс………………………
Изведнъж слънцето се скрива зад един облак. Чува се как започва да вали.
Бяла пеперудка: Сестрички, вижте! Облак затули слънцето!
Жълта пеперудка: Дали ще излезе буря! Ние сме толкова далеч от дома си!
Червена пеперудка: Да потърсим подслон! Дъждът се засилва! Ето една къщичка!
Бяла пеперудка: Това е домът на белия крин. Хей, братко, пусни ни в своята бяла къщичка!
Бял крин: Ще пусна само теб, защото си бяла като мене!
Бяла пеперудка: Тогава ще си вървим! Щом няма място за трите ни, по-добре да останем на дъжда!
/ трите тръгват по-нататък; спират пред дома на лалето/
Жълта пеперудка: Дай ни подслон, хубаво жълто лале! Пусни ни под стряхата си, докато престане дъждът!
Жълто лале: Мога да дам подслон само на жълтата пеперудка. Повече място нямам!
Жълта пеперудка: Или за всички, или за никого!
/пеперудките отново тръгват; спират пред божура/
Червена пеперудка: Пусни ни докато мине бурята, братко! Виж как се измокриха крилцата ни!
Червен божур: Имам място само за теб, защото си червена като мен! Аз харесвам само червения цвят!
Червена пеперудка: Сбогом тогава! Не мога да оставя сестрите си в дъжда!
/ трите тръгват отново; слънцето наднича зад облака/
Слънце: Какви красиви и добри пеперудки! Как се обичат и подкрепят взаимно! Отмести се, облако, нека изсуша крилцата им. Такава обич трябва да бъде възнаградена.
Пеперудките:/заедно/ Я, слънцето пак се показа! Честита пролет !Радвайте се всички!
